Всичко за Ипотпал в България, Интернет технологии и Уеб © Ipotpal Bulgaria. Подкрепяме уеб сайта за ипотпал лаптопи в интернет състезанието

“Аз искам да има място,
където всички хора в този парк
да са достойни граждани на Америка,
към които  да се отнасят като към гости.”

Уолт Дисни

В днешния горещ летен ден сестрата на Ипотпал, г-жа П-ва, излезе особено доволна от дома си, държейки (или по точно влачейки) за ръка малката Лора, която плачеше, че оставили Мечо сам вкъщи. Доволството на младата майка, както читателят вижда от горното изречение, не се помрачаваше нито от жежкия ден, за който по-късно в медиите се изказаха, че бил най-горещия през последните сто години, нито от монотонното хленчене на детето, което настояваше да се върнат да вземат Мечо. Сестрата на Ипотпал не забелязваше тези дразнители, които в друго време биха я принудели да повиши тона на без това силния си глас и да каже някои цветисти думички, които обикновено подлежат на цензура. Тя дори би се обадила без да и мигне окото на Ипотпал, дори да знаеше, че има важна главоблъсканица в офиса си на някоя уеб дизайн загадка, за ду му каже, че е то сега виж какво стана. И би му говорила продължително, понеже ползва безплатни минути към всички мобилни оператори в страната.

И все  пак време е да обясним на какво се дължеше доволството на тази натура: тя отиваше на откриването на новия  увеселителен парк, единствения по рода си в страната, а също и на континента. Но не предстоящите забавления вълнуваха г-жа П-ва, както погрешно читателят може би е заключил – тя знаеше, че ще види и узнае всичко преди г-жа О-ва, която винаги беше осведомена и център на внимание и за която Ипотпал, нейния уж великолепен брадър, се изказваше добре: “Ще види тя, как ще бъде поставена в ъгъла, защото няма да може да философства”, мислеше си нашата героиня, докато автомобилът и я отвеждаше в Superland.

Цял ден г-жа П-ва развежда  Лора, която беше забравила за Мечо, докато се качваше на Летящите жаби (атракция, на  която дъщерята се радваше, а майката се стараеше да запомни с подробности), които не бяха нищо друго освен количка, задвижвана с педали като велосипед.  Но г-жа П-ва вече рисуваше пред своята приятелка-конкурентка качествения полимер, от който бяха изработени жабите и механизма, по кайто те се издигат точно на такава височина, от която да се разкрива уникална гледка: панорама на Superland.

От Соления  влак (отначало се чудеше на името, а Лора мислеше, че е направен от сол) г-жа П-ва купи снимки, които се наричаха фото-smile и чиято цена беше твърде солена (тогава разбра защо влакът се нарича така). Тя, разбира се, нямаше да я спомене в утрешния разговор. Щеше да говори как се е насладила на момента, в който е закупила снимките (с разкривеното си изражение), за екстремното спускане от цели петнадесет метра!

Преди да отпътуват за дома, г-жа П-ва отведе Лора в един от многото приветливи ресторанти, който носеше името “Лагуна”, а на вратата му висеше голям надпис с червени букви: “Ядене на корем”. Вътре приятно усмихнати момичета в изгладени еднакви униформи предложиха услугите си, а едно чернокосо девойче ги настани на една маса до прозореца. Всичко беше от хубаво по-хубаво, музиката звучеше някак празнично, а водещата обявяваше тържествено хитове отпреди три години. И всичко щеше да бъде от хубаво по-хубаво, сестрата на Ипотпал щеше да разглежда униформите на момичетата, да се наслаждава на простата кройка на джинсовите им рокли, спомняйки си детството си и да си казва, защо нямаше едно време такива места, където всеки човек да се чувства достоен гражданин на света, да се опитва да отгатне особения блясък на очите им, да поговори с тях за работата, да натрупа така ценната й за утре информация, ако Лора, несвикнала да закусва в непозната компания се притесни, сети се за Мечо и искаше да си изяде картофките си навън. И точно излизаха, и всичко все още беше от хубаво по-хубаво, когато чернокосото девойче се приближи и усмихвайки се обясни, че правилника не позволява да се изнася храна извън заведението. Г-жа П-ва недоумяваше, нали си бяха платили храната, но правилника си е правилник и Лора трябваше да закусва вътре, да гледа през прозореца и да рови в чинията.

Докато  пътуваха към къщи, г-жа П-ва, пресметна, че днешното удоволствие и е струвало повече от колкото беше предвидила, затова тя реши да се лиши от диетичната кока-кола за месеца и да не купува подарък на О-ва утре. Ще й занесе цветя от личната си градина – тя и без това обича цветята.

На следващия  ден г-жа П-ва говори дълго и увлекателно. Разказа подробно за всички атракции, така както беше посочено в пътеводителя на парка и точно когато описваше униформите и усмивките на момичетата от ресторант “Лагуна”, г-жа О-ва я прекъсна:

- Да  знам, племенницата ми – Мая – работи вече цяла седмица там, Ипотпал не ти ли каза? Правилникът на ресторанта ги задължава да се усмихват постоянно. А представяте ли си, вчера не позволили на едно дете да яде навън…

Подобни статии:

1. На път за старата работа В тролея Ипотпал заспа почти веднага, след като си тръгна от интервюто за работа, доволен и горд. Заспа спокойно, защото имаше изграден навик, когато пътува към важно място, един вътрешен механизъм го събуждаше точно на момента. И почти винаги Ипотпал...
2. Запознаството на Ипотпал и Иполита Тя беше Ипо, синята Ипо, която идваше в сънищата му. Иначе се казваше Иполита. Харесваше името й, защото започваше като неговото. Ипотпал беше негово мъжко Ипо, което минаваше улицата и сядаше на пейката до нея, около, която се рахождаше нейното...
3. Ipo си купи тениска и чудесен MacBook и писа XSL Ада свърши! Един месец за Ипотпал беше като цяла вечност. Младия уеб дизайнер спеше само вторник вечер и по 3 часа на смяна върху столове, завит с якето си. На новата работа в новата лъскава уеб фирма се справяше добре....
4. Ипотпал се появи отнякъде, но никой не разбра откъде На интервюто за работа Ипотпал дойде неуверен, уплашен и много притеснен. Осъзнаваше този факт много добре и почти ясно си представяше себе си от страни. В ума си даже виждаше малките капчици пот по челото си. Беше края на лятото...
5. Мамо, какво е ипотпал? София, България, 12 Октомври 2009 19:03. Ипотпал БГ “Мамо, мамо”  – какво е ипотпал – каза момчето. “Откъде да знам?” –  отговори майка му и замъкна ръката му към училището. Бяха минали край един магазин са компютри и момчето беше...