Обувките и Ипотпал
Отвътре го облъхна на онзи аромат, който упойва и задушава едновременно. Замайването беше съчетано с дълбоко вдишване. Може би поради тази причина мургавата жена с редки предни зъби му се стори магнетична. Ипотпал гледаше редките зъби и си питаше на какво ми напомнят.
На какво ми напомнят се попита отново Ипотпал, докато тя пишеше бележката, съвсем непретенциозна касова бележка за 6 лева. И с уточняваща записка “червени боти”. Име на клиента? Какво името ви, моля? – излетя любезен въпрос към Ипотпал, загледан в купищата обувки – черни предимно черни, как ли щяха да се чувстват неговите вишневи боти сред това море от черни кубинки, обувки, ботуши и онзи там чифт лачени обувки?
Ипотпал, отговори и докато се питаше на кого са дявол да го вземе, тези лачени обувки посред зима. Обувките, ясно беше нямаше да отговорят, стояха до бележката, върху която се изписваше името му и, Ипотпал, усети че блажената упойваща миризма се носи от тях.
Приближи се, искаше му се да ги вдъхне по-силно, но ме беше неудобно да се наведе към чуждите обувки, пък и кой знае кой ги носил, помисли си Ипотпал, може да са му миришели краката, тоест да са й миришели, обувките бяха с висок, и безспорно, дамски.
Интересни обувки, каза Ипотпал, колкото да не мълчи, докато жената увековечаваше бележката с автентичния белег на обущарското ателие – печат с малка обувка. Интересно, би казал Ипотпал, защото почни колекционираше интересно отпечатъци от печати, но сега не забеляза уникалния отпечатък, замаян от миризмата, за него вече незабравим аромат – носещи от обувките. Да, танцувални обувки. Но трудно се лепят, вече с втори вид лепило опитваме. Това е румънски, с нашенски не успяхме. А са специални обувки, собственичката е известна. Много даже. И жената се усмихна, на Ипотпал му се стори, че потъва далече в зъбите, зад зъбите и там – Ипотпал Беше сигурен, че някъде в областта на гласните струни една румънка вари чудодейни растения за лепило. После това лепило се изсипваше внимателно в стъклени бурканчета, от които обущаря, който пушеше в дъното на ателието загребваше – но само за специалните видове обувки. Ипотпал почти завиди че неговите вишневи боти въобще не спадат към графа специални, те дори не бяха разлепени, съвсем друга им беше повредата и затова Ипотпал въздъхна, за да може после да се нагълта от недостъпния иначе аромат на лепилото. Довжидане , каза после. Довиждане, пожела жената и остави неговите обевки на купа до черните. Преди за излезе ипотпал още веднъж погледна обувките, затова почти се сблъска с жената, която влизаше – една такава твърде слаба жена, почти прозрачна и безпрътна като призрак, но в погледа и имаше нещо остро като бръснарско ножче. Ипотпал извърна погледа си и излезе, но преди да затвори вратата чу гласа на жената с редките зъби – този път мисля, че станаха. Надявам се, утре имам важно представление в операта. И Ипотпал, без да го беше помислил, вече беше сигурен, че утре вечер ще бъде на опера.
Подобни статии:
- Ipo си купи тениска и чудесен MacBook и писа XSL Ада свърши! Един месец за Ипотпал беше като цяла вечност. Младия уеб дизайнер спеше само вторник вечер и по 3 часа на смяна върху столове, завит с якето си. На новата работа в новата лъскава уеб фирма се справяше добре....
- Запознаството на Ипотпал и Иполита Тя беше Ипо, синята Ипо, която идваше в сънищата му. Иначе се казваше Иполита. Харесваше името й, защото започваше като неговото. Ипотпал беше негово мъжко Ипо, което минаваше улицата и сядаше на пейката до нея, около, която се рахождаше нейното...
- На път за старата работа В тролея Ипотпал заспа почти веднага, след като си тръгна от интервюто за работа, доволен и горд. Заспа спокойно, защото имаше изграден навик, когато пътува към важно място, един вътрешен механизъм го събуждаше точно на момента. И почти винаги Ипотпал...
- Новата квартира на Ипотпал София, България, 7 Октомври 2009 17:51 CET. Ипотпал БГ Като видя преди месец обявата веднага реши, че тази ще е квартирата – толкова евтино – просто не е истина и в Центъра. Направо на пъпа, да се протегнеш ще бутнеш...
- Мамо, какво е ипотпал? София, България, 12 Октомври 2009 19:03. Ипотпал БГ “Мамо, мамо” – какво е ипотпал – каза момчето. “Откъде да знам?” – отговори майка му и замъкна ръката му към училището. Бяха минали край един магазин са компютри и момчето беше...
Няма все още коментари в тази публикация в Ипотпал БГ.