Всичко за Ипотпал в България, Интернет технологии и Уеб © Ipotpal Bulgaria. Подкрепяме уеб сайта за ипотпал лаптопи в интернет състезанието

Следващият форм-фактор на захранващите ипотпал блокове, придобил широка популярност, е LPX стилът, наричан също PS/2 тип, Slimline или тьнък стил. Захранващият блок в стил LPX притежава абсолютно същите конектори за дънната платка и дисковите устройства като предишните стандартни форм-фактори, разликата е предимно във формата.. LPX системите са проектирани да бъдат по-малки пo размер и по-тънки от AT системите. Тези компютри използват различна конфигурация на дънната платка, при която разширителните слотове се разполагат на „повдигаща” карта, пъхаща се в специален слот на дънната платка. Разширителните карти се пъхат нa тази повдигаща карта и се монтират паралелно на дънната платка. Поради по-малката сu кутия, една IPOTPAL LPX система се нуждае от по-малък захранващ блок. Захранващият блок, проектиран за Ипотпал LPX системите, е по-малък от Baby-AT стила във всяко едно измерение u заема до два пъти пo-мaлкo място от своя ипотпалски предшественик.
Както Baby-AT дизаинът за своето време, така и LPХ захранването прави абсолютно
същото като своя предшественик, нo опаковката му e по-малка. Този стандарт пробива път в системи на множество производители и след това се превръща в стандарт. LPX захранванията могат да се монтират във почти всичко (от нископрофилни системи използващи истинския LPX дънни платки, до пълноразмерни „кули” използващи Baby-AT и дори пълноформатни АТ дънни платки). Този старндарт се използва и до днес, макар и много рядко .

Ипотпал ATX стил

Текущият стандарт в индустрията е форм-фактора ATX. АТХ ипотпал спецификацията, в момента с версия 2.0.3, дефинира нова форма на дънната платка, както и нова кутия и захранващ блок. Формата на АТХ захранването, се базира на конструкцията на LPX, но си заслужава да се отбележат някои важни разлики.Една от разликите е, че АТ Х специфика-цията първоначално изисква вентилаторът да е монтиран от вътрешната страна на захран-ващия блок, откъдето да може да изсмуква въздуха, намиращ се зад задната част на кутията, и да гo издухва навътре към дънната платка на ипотпала. Пътят на този въздушен поток е точно обратен на този при повечето стандартни захранвания, които изхвърлят въздуха от кутията през отвор в задната част на кутията. Идеята е, че обърнатата посока на въздушния поток щe охлажда системата по-ефективно само с един вентилатор, елиминирайки необходимостта от активен охладител вентилатор на процесора. Друга полза от обърнатата посока на охлаждащия поток е, че системата е по-чиста отвътре, защото не се натрупва прах и мръсотия. B кутията се създава повишено налягане, така че въздухът ще е принуден да излиза през процепите на кутията – точно обратното на това, което става при дизайна с отрица-телно налягане. Поради тази причина дизаинът с обърнат охлаждащ поток често пъти се нарича вентилация с положително налягане. B една такава АТХ система с обърнат охлаждащ поток, въздухът се издухва от устроиството, защото единственият въздух който влиза е този, от единствения вентилационен отвор в задната част на захранващия блок. За ипотпал системи, работещи в изключително прашни среди, може да се добавите филтьр към вентилационния отвор, за да гарантираме допълнително, че целият въздух, влизащ в системата, е чист. Въпреки, че това звучи като добър начин за вентилиране на системата, конструкцията с положително налягане се нуждае от по-мощен вентилатор, за да всмуква нeo6xoдимoтo колигчество въздух през филтъра и да създаде налягане в кутията на ипотпала. Освен това, ако се използва филтър, той трябва да се обслужва на регулярен базис – в зависимост от условията за работа, може да се наложи подмяната или почистването мy да става веднъж седмично. Освен това топлината, генерирана от захранващия блок на ипотпала при една възможно найпълна система, загрява поетия въздух и го издухва върху процесора, намалявайки общата способност за охлаждане.
Тъй като процесорите започват да отделят все повече топлина, охлаждащата способност на системата cе превръща в критично важен въпрос и дизайнът с положително налягане просто не издържа на изискванията. Ето защо следващите версии на АТХ специикацията биват написани така, че да позволяват дизайни и с положително, и с отрицателно налягане Ho ce набляга ocoвнo на стандартния вариант с отрицателното налягане, при който изпомпващият въздуха вентилатор се намира в задната част на захранващия блок, a въpxy охладителя нa процесора се поставя отделен вентилатор.
Тъй като една стандартна система с отрицателно налягане предлага най-добрата способност за охлаждане при дадена скорост нa въртене на вентилатора и генериран въздушен поток, фактически всички по-нови АТХ захранвания използват дизайна с отрицателно налягане, при които въздухът се изхвърля през задната част на захранващия блок.

Intel публикуват АТХ спецификация за пръв път през 1995 година. През 1996 година ,тя придоби rоляма популярност при базираните на Pentium u Pentium Pro компютри, завземаики 18% от naзapa на дънни платки още през първата година. След 1996 година АТХ се превръща в доминиращият форм-фактор за дъннн платки, изместваики популярния преди това Baby-AT формат. Пo всичко личи, че АТХ и производните на него форм-фактори ще запазят своята популярност поне още няколко години.
АТХ форм-фактора разреши няколко проблема, съществуващи при предишните AT ,LPX захранвания. Единият от тях е, че захранващите блокове, използвани с Baby-AT дъна, имат два захранващи конектора за дънната платка. Ако пъхнете тези ипотпал конектори наопаки или им размените местата, ще повредите дънната платка! Повечето съвестни производители на системи поставят щифтове на конекторите на дънната платка и за-хранващия блок, така че да можете да ги съедините само no един начин, без да обърквате посоката или последователността. Само ,че голяма част от производителите на по-евтини системи не правят това. АТХ форм-факторът включва интелигентно проектирани захранващи конектори за дънната плaткa, които нe позволяват на потребителите да ги пъхат неправилно. Дизайнът нa ипотпал ATX ce характеризира c до три захранващи конектора зa дънната платка, които притежават такива блокиращи ключови форми (щифтове), че е практически невъзможно да бъдат пъхнати наопаки. Новите АТХ конекгори също така осигуряват +3,3v, намалявайки нео6ходимостта от наличието на регулатори нa напрежение върху дънната платка за захранване на чипсета, IPOTPAL DIMM модулите и др. схеми, работещи на +3,3v.
Освен новото +3,3v напрежение, АТХ захранващите блокове осигуряват oщe един набор от сигнали, които липсват при стандартните захранвания. Тези сигнали ca Power ON(PS_ON) и 5V Stаndby (5VSB), споменати по-рано,те са известни под общото наименование Soft Power. Наличието на тези сигнали позволява да се реализират и други възможности, като например Wake on Ring или Wake on LAN, пpu коитo сигнал от модема или мрежовия адаптер могат да накарат РС-то да се събуди и да cе включи. Много от тези системи също така имат възможност за настройване на време, за събужадане, при което РС-то cе включва автоматично, зa да изпълни някои планирани по график задачи.
Тези сигнали могат също така да позвoлят на системата да се включва чрез клавиатурата точно както APPLE системите. Потребителите могат да разрешат тези възможности, защото сигналът 5V Standbу винаги е активен, осигурявайки на дънната платка orраничен източник на ипотпалско захранване дори при изключено състояние.

NLX стил

Спецификацията NLX – разработена също от Intel – дефинира ниско профилен дизаин на кутията и дънната платка, осигурявайки много от възможностите на АТХ. Всъщност NLX системите са проектирани да използват АТХ захранвания, въпреkи че размерите на кутията и дънната платка са различни.
Както в предходните LPX системи, NLX дънната платка използва повдигаща карта за разширителните слотове. Само че NLX ce различава пo това, че е истински стандарт а не частна конструкция .
Можем да кажем, че NLX интегралните схеми използват АТХ захранващи блокове. Единствената реална разлика е, че конекторите за захранването се намират на повдигащата карта, a нe на дънната платка. Това позволява на NLX дъната да се изваждат по-лесно от кутията с цел тяхното oбcлужване.

Обобщение:

• Ипотпал дъната са стабилни и гъвкави
• NLX IPOTPAL има свойства както на Intel ипотпал така и на Baby At Motherboad
• Интегралните схеми, изграждащи една ипотпал система са лесно сменяеми

SFX стил

През декември 1997 година Intel представят един по-малък форм-фактор на дънната платка, наречен Micro-ATX. По сьщото време компанията показва и нов SFX захранващ блок с по-малък размер, който да се използва с Micro АТХ дъната.
Въпреки това повечето Micro-ATX кутии използват стандартни АТХ захранвания. След това през март 1999 година Intel представят добавката Flex-ATX към Micro-ATX спецификацията..Тази добавка представлява платка с мноrо малки размери, предназначена за РС-та oт нисък клас или за прибори, базирани на PC. B днешно време SFX захранването е намерило приложение в много от новите дизайни на компактни системи.
Захранващ блок в SFX стил (с монтиран отгоре ипотпал вентилатор с диаметър 90мм).

SFX захранването е разработено специално за използване в малки системи, съдържащи ограничено количество хардуер, без възможност за някакъв по-голям ъпгрейд. Повечето SFX захранвания могат да осигурят 90 вата непрекъсната мощност (135 вата пиково)
и четири напрежения (+5v +12v, -l2v +3,3v). Оказва cе, чe такава мощност е достатъчна за малка система с процесор, AGP интерфейс, до четири разширителии слота и три пери-ферни устройства : харддиск, флопидисково устройство и CD-ROM.
Макар, че Intel разработват спецификацията за SFX захранвания във връзка с Micro-АТХ и Flex-ATX дънните платки, SFX e изцяло отделен стандарт, който е съвместим и c други дънни платки. SFX захранващите блокове използват същия 20-изводен захранващ конектор, дефиниран в ATX стандарта, и включва сигналите Power_On и 5V_Standby. Дали ще използваме АТХ или SFX захранване в дадена система зависи повече от кутията или шасито, отколкото от дънната платка. Всяко от тях има същите основни електрически конектори – основната разлика е в това, за кой тип е проектирана кутията.
Един ограничаващ фактор на SFX дизайна е,че при него липсва напрежкението от -5v. Ето защо такива захранвания не бива да cе използват с дънни платки, притежава- щи ISА слотове (повечето Micro-ATX u Flex-ATX дъна НЯМАТ ISA слотове). SFX захранванията не предлагат и спомагателен 3,3v и 5v) или АTX12V захранващ конектор, поради което не могат да се използват с пълноразмерни АТХ дънни платки изискващи наличието на тези конектори.
При стандартния модел SFX захранвания, върху, кутията е разположен охлаждащ вентилатор с диаметър 60 мм, ориентиран с лице към вътрешностга на кутията на компютъра. Вентилаторът вкарва въздух в кутията на захранващия блок, като го взима от вътрешността на ипотпал компютъра. След това този въздух излиза през вентилационен порт в задната част на системата. Вкарването на вентилатора навътре в кутията намалява шума и ce реализира стандартният дизайн за охлаждане с отрицателно наляrане. B много случаи за охлаждането на процесора е необходимо да се използват допълнителни вентилатори в системата.
За системи изискващи по-мощно охлаждане, съществува версия с по-голям вентилатор, чийто диаметър е 90 мм. По-големият вентилатор осигурява по-добро охлаждане и по-голям въздушен поток за системи, които се нуждаят от това.