Всичко за Ипотпал в България, Интернет технологии и Уеб © Ipotpal Bulgaria. Подкрепяме уеб сайта за ипотпал лаптопи в интернет състезанието

Тя беше Ипо, синята Ипо, която идваше в сънищата му. Иначе се казваше Иполита. Харесваше името й, защото започваше като неговото. Ипотпал беше негово мъжко Ипо, което минаваше улицата и сядаше на пейката до нея, около, която се рахождаше нейното рошаво куче – рошава Немска овчарка. Как се казва, беше я попитал той, колкото да „тръгне” разговорът? Тя се беше засмяла – няма си име, вчера ми го подари татко – просто куче-водач е – без име . Ти как се казваш? – беше попитала. Ипотпал, беше отговорил. Сляпото момиче се беше засмяло –„ колко интересно!” Ще го нарека така – Ипотпал, за галено – Ипо. Той не беше разблал кое му е интересното, но тя беше сякаш прочела мислите му, разхвърлени като стаята му в петък сутрин.  Аз съм Иполита, това не е българско име, няма да го намериш в именника. Значи „конски къмък”.

Ипотпал наистина не беше чувал за такова име, но силно впечатление му напарви факта, че за първи път среща човешко същество, и то момиче, такова хубаво, то едва ли можеше да предположи колко е хубаво, защото надали се е оглеждало в огледало – същинска Афродита или Артемида, все едно те и двете са били хубави, така поне пише в митологията. И Ипотпал, зарадван от това, че момичето е толкова хубаво, и че има цели три знаменателни букви в името си, които са като неговите, реши да я покани на разходка. „Не мога, каза момичето – след малко ще си тръгвам, имам час по езда”. „По езда ли?” – учуди се Ипотпал, за малко да я попита как се справяш, нали си сляпа, но думите дискретно спряха на устата му и там си останаха. Но момичето, като че ли вместо зрение имаше способност да чете мисли, защото каза: „Конете са много грижовни, усещат ме и ме водят… Ако искаш ела и ти? Можеш ли да яздиш?”
-Разбира се!  – излъга Ипотпал и мигом се разкая, защото момичето сигурно и лъжата щеше да прочете. Но дори и да беше я прочела, тя каза съвсем дискретно:
-Но Ипотпал, ти сигурно нямаш подходящи обувки и облекло за езда, затова ако искаш можеш да ме придружиш до колата, тъкмо ще се запознаеш с татко, той след четвърт час ще дойде да ме вземе.
Ипотпал беше много притеснен, че току изведнъж ще се запознава с някакъв баща и  реши да избегне тази среща, но не знаеше какво оправдание да измисли, за да се измъкне.
- Каква е етомологията на твоето име, Ипотпал, попита Иполита, докато Ипотпал седнал на пейката се потеше бъдещото оправдание?
- Ами…. – въпросът го смути, защото съвсем не знаеше да има такова, най-много баща му и майка му да са си направили някаква шега, като са го кръщавали така, нали един зевзек си кръсти наскоро детето Трактор.  Добре , че съм Ипотпал, а не Трактор – той наистина си отдъхна при тази мисъл и отвори уста да я обяснява на момичето, но то го изпревали с една секудна:
-Може да е някаква разновидност на Пано или Панойот, как мислиш Ипотпал?
Ипотпал малко се смути, въпреки че нямаше обяснение за името си, но Пано му се стори много чуждо, направо мислеше да го отрече независимо, чу това можеше да огорчи момичето.
- А може и да не е така, ти на кого си кръстен?
- Ами, обикновено казвам, че съм на дядо ми, че дядо е бил Ипотпал, че и прадядо ми е бил Ипотпал – момичето се засмя, Ипотпал също се развесели и вече, като че ли не бързаше да си тръгва, а може би забрави за бащата, който всеки момент щеше да дойде. – Иначе единият дядо се казва Павел, а другият – Иногост, ама му казват всички – Ипо.  Сигурно и аз някак така съм станал Ипотпал – някакъв странен Павел и Ипо.
Засмяха се. През това време дойде бащата, видя смеещи се младежи и също се усмихна. Докосна рамото на дъщеря си, когато смехът им утихна.
-О, татко, каза Иполита – представям ти Ипотпал.
- Ипотпал?!
- Интересно име, какъв е произходът му.
Ипотпал и Иполита прихнаха отново.
- Татко работи  в БАН, изучава имената, обясни Иполита. Татко, той е кръстен на дядовците си – единият е Павел, а другият – Иногост.
- Я, виж ти – каза бащата, извади един кафяв бележник и си записа новото име.  Вие безспорно сте пърият чевек с такова име, каза той.
- А тук е и първото куче – каза Иполита, засмя се и потърси с ръце кучето-водач – и той получи името Ипотпал.
Ръкувайки се тримата се сбогуваха, Ипотпал обеща утре да дойде пак, защото навръщане от работа минавал често през парка. А Иполита каза:
- Ше се радвам да поговорим, ако времето е хубаво. Довиждане, Ипотпал!
И сега тя е Ипо, синята Ипо, която идва в сънищата му. Защо синя ли, той не знае, че това е цвета на щастието и небето, а си мисли, че сигурно в този ден е била облечена в някаква синя блуза.

Подобни статии:

1. Ипотпал и отражението Ипотпал е фигура. Всъщност каква фигура е Ипотпал, още като го погледнеш в отражението на огледалото ще видиш, че си е мъж отвсякъде, а фигурата си е чисто и просто женски род, и жените се тези, дето държат на фигурата...
2. Мамо, какво е ипотпал? София, България, 12 Октомври 2009 19:03. Ипотпал БГ “Мамо, мамо”  – какво е ипотпал – каза момчето. “Откъде да знам?” –  отговори майка му и замъкна ръката му към училището. Бяха минали край един магазин са компютри и момчето беше...
3. Ипотпал се появи отнякъде, но никой не разбра откъде На интервюто за работа Ипотпал дойде неуверен, уплашен и много притеснен. Осъзнаваше този факт много добре и почти ясно си представяше себе си от страни. В ума си даже виждаше малките капчици пот по челото си. Беше края на лятото...
4. Обувките и Ипотпал Отвътре го облъхна  на онзи аромат, който упойва и задушава едновременно. Замайването беше съчетано с дълбоко вдишване. Може би поради тази причина мургавата жена с  редки предни зъби му се стори магнетична. Ипотпал гледаше редките зъби и си питаше на...
5. Първия работен ден на Ипотпал в новата фирма Уикенда мина, естествено работно. Ипотпал нямаше работно време от понеделник до петък във фирмата интернет доставчик, където сега работише, а беше на смяна според график, който всяка седмица се съставяше между него и колегите му. Беше свикнал да работи събота...