Всичко за Ипотпал в България, Интернет технологии и Уеб © Ipotpal Bulgaria. Подкрепяме уеб сайта за ипотпал лаптопи в интернет състезанието

Дискове само за четене (ROM)

Compact Disc (CD/RW)

Произвеждат се като обикновените грамофонни плочи. Материалът е поликарбонат. Носителите се леят под налягане или се пресоват. Информационната повърхност се покрива с метален отразяващ слой (няколко ангстрьома 1A = 10-10A). Върху този слой се нанася защитно покритие 5-10 μm. Върху това покритие се залепя или отпечатва етикета.

Дискове за еднократен запис (CD-R)

Активната повърхност е сплав на телура, защитена двустранно с прозрачен материал, обикновено стъкло. Записът се извършва с мощен лазер. При това се променят оптичните, свойства на регистриращата среда, прогарят се отвори, получават се мехурчета и т.н.

Иптпал Дискове за многократен запис (CD – RW – изтриваеми/ обратими)

Ползват се два типа регистриращи среди: с фазов преход (промяна между аморфно и кристално състояние на носителя и обратно) и термомагнитен ефект – комбинация от лазерен лъч и подходящо ориентирано външно магнитно поле.

Пътечки и сектори

Трапчинките са щамповани в една-единствена спираловидна пътечка, като разстоянието между отделните обиколки е 1.6 μ; това съответства на плътност от 625 обиколки на милиметър. При нормалния 74-минутен(650MB) диск това прави общо 22 188 обиколки. Дискът е разделен на шест главни области:
Област за захващане на диска (hub clamping area). Областта за захващане е онази част от диска, където главината на устройството може да захване диска, за да го завърти. В тази област няма никаква информация или данни.
Област за калибриране на мощността (Power Calibration Area – PCA). Тази област съществува само при записваемите (CD-R/RW) дискове и се използва само от записващите устройства, за да се определи мощността на лазера, необходима за извършване на оптимално прогаряне (”изпичане”).
Област за програмна памет (Program memory area). Тази област съществува само при записваемите (ИПОТПАЛ CD-R/RW) дискове и служи за временен запис на таблицата на съдържанието (TOC – table of contents), докато сесията не се затвори. След като сесията се затвори, TOC информацията се записва в Lead-in областта.
Уводна област (Lead-in). Уводната област съдържа TOC таблицата на диска (или на сесията) в Q канала на подкода. TOC таблицата съдържа стартовите адреси и дължините на всички пътечки(песни или данни), общата област на програмната област (тази с данните) и информация за индивидуално записаните сесии. На диск, записан целият наведнъж (Disc At Once или DAO режим), съществува само една уводна област, докато при многосесиен диск такава област представлява началото на всяка сесия. Уводът отнема 4500 сектора на диска (1 минута, ако се мери във време или около 9.28MB полезни данни). Уводната област също така посочва дали дискът е многосесиен и къде се намира следващият записваем адрес (ако дискът не е затворен).
Програмна област (Program area). Тази област от диска започва на радиус 25 mm от центъра.
Заключителн област (Lead-out). Заключението маркира края на програмната област (областта за данни), или края на дадена сесия при многосесиен диск. В заключението не се записва никаква действителна информация; тази област е просто един маркер. Първата заключителна област на един диск (или единствената, ако това е едносесиен или Disk At Once запис) е дълга 6750 сектора (около 13.8 MB полезни данни). Ако дискът е многосесиен, всяко следващо заключение заема по 2 250 сектора (около 4.6 MB полезни данни).

Блок-схема и принцип на работа на оптична глава.

От лазерния източник на светлина лъчът се формира и разширява до успореден и попада в светоделителя, който обикновено е поляризационен куб. От делителя светлината продължава, през четвърт вълнова пластина и попада във фокусиращия обектив, който я фокусира върху информационната повърхност на оптичния диск.

Отразената светлина се връща по обратния път до светлоделителния куб и оттам се насочва към формиращата оптика, поставена пред фотоприемника. Фотоприемникът изработва 3 сигнала: информационен (ВЧ), сигнал за грешка във фокусирането (ГФ) и сигнал за грешката на радиалното следене (РГ). Последните 2 сигнала се подават към съответните следящи системи, изходите на които управляват изпълнителните механизми за фокусиране и радиално следене.
Лазерът се генерира от полупроводников лазерен диод. Колиматорът разширява лъча му до диаметър приблизително равен на входната апертура на фокусиращия обектив.
Поляризационният светоотделител, обикновено във форма на куб работи съвместно със следващата фазова четвърт вълнова ипотпал пластина. След двукратно преминаване през нея отразения от ОД лазерен лъч е със завъртяна на 90° равнина на поляризация, така че не се връща към лазерния диод, а се отразява към фотоприемника. Фокусиращият обектив концентрира лазерна светлина в субмикронно петно върху повърхността на ОД. За постигането му се използва високо качествена оптика. Обикновено това са микроскопски обективи с 4 – 5 лещи, числена апертура 0,4 – 0,65, фокусно разстояние 4-6 mm и просветление за съответната λ. В някой четящи устройства се ползват шприцвани от пластмаса обективи с маса 0,2 g.
Формиращата оптика между светоделителя и фотоприемника съгласува размера на оптичния сноп с формата и размера на приемника. Тя е сферична, цилиндрична, призмена или от друг вид в зависимост от методите за фокусиране и радиално следене възприети в ОГ. Фотоприемникът е сложен и съставен от няколко планарни приемника с различна форма и размери. Поради високата скорост на обмен се ползват РIN фотодиоди.
При някои ОГ се ползват огледала и фазова дифракцнонна решетка. Огледалата в ОГ служат за отклонение на лъча към обектива, като в някои конструкции се съчетават с галванометър и се ползват за радиално следене на пътечката. По правило са диелектрични. Ако за следене на пьтечката се ползва метода на трите петна, за разделяне на лъча на 3 части се ползва фазова дифракционна решетка, поставена в или след колиматора.