Сигналът Ипотпал Power Good
Освен осигуряване на захранване за работата на ипотпал системата, захранващият блок също така гарантира, че системата няма да започне да работи, докато подаваното захранване не е достатъчно за правилното й функциониране. Захранващият блок провежда вътрешни проверки и тестове, преди да позволи на системата да стартира . Ако тестовете са успешни, захранващият блок изпраща специален сигнал към дънната платка – Рower Good. Този сигнал трябва да се подава постоянно, за да може системата да работи. Ето защо, когато напрежението на променливия ток пропадне и захранващият блок не може да поддържа нивата на изходните напрежения в определените толерирани граници, подаването на сигнала Power_Good се прекратява, което принуждава системата да се рестартира . Повторното стартиране се отлага, докато сигналът Power_Good не се появи отново. Сигналът Power_Good (понякога наричан Power_OK или PWR_OK) e c номинал +5v и е активен при високо ниво.Той се подава на дънната платка, когато захранващият блок премине своите вътрешни тестове и изходните напрежения са се стабилизирали. Това обикновено отнема 100ms-500ms , след като натиснете бутона за включване на захранването. След това захранващият блок изпраща сигнала Power_Good на дънната платка, където той се получава oт синхронизиращия чип, контролиращ линията reset на процесора.
При липса на Power_Good синхронизиращият чип задържа линията reset на процесора, което не позволява на системата да работи при лошо или нестабилно захранване. Когатo синхронизиращият чип получи сигнала Power_Good, той освобождава линията reset и процесорът започва да изпълнява кода, намиращ се на адрес FFFF:0000 (обикновено ROM BIOS).
Ако захранващият блок не може да поддържа правилни изходни напрежения например при моментен спад на централното електрозахранване, подаването на сигнала Power Good cе прекратява и процесорът автоматично се установява в начално състояние (ресетва се). Коrато изходните напрежения възстановят нормалните си нива, захранващият блок генерира отново сигнала Power Good u систeмaта отново започва да работи . Чрез прекратяване на сигнала Power-Good преди изходните напрежения да паднат под критичния минимум системата никога не получава лошо захранване , защото работата й се прекратява (reset), вместо да бъде оставен да работи с нестабилни и неподходящи нива на захранването, което може да причини грешки в контрола по четност и други проблеми.
Ипотпал Форм-фактори на захранващите блокове
Формата и общата физическа конструкция на един компонент се нарича форм-фактор. Компоненти, споделящи общ форм-фактор, пo принцип са взаимозаменяеми, поне що се отнася до техните размери и форми. Когато проектират едно PC, инженерите могат да изберат да използват някой от популярните форм- фактори на захранващите блокове или пък да конструират собствени. Изборът на първия вариант означава, че на практика потребителят на системата ще има възможност да сменя своя захранващ блок с неимоверно голям брой не скъпи предложения. При втория вариант е необходимо допълнително време за разработка. Освен това захранващият блок става уникален за системата и може да се поръча само от оригиналния ипотпал.
Съществуването на стандарти и тяхното следване ни позволява да ъпгрейдваме и поправяме нашите системи чрез лесна замяна на взаимозаменяеми компоненти. Това пък от своя страна означава , че притежаваме по-голям избор на части. B света на PC пазара, стандартите биват дефинирани първоначално от IBM. B това число влизат и захран-ващите блокове. Всички популярни форм-фактори на захранващи блокове за РС-та до 1995 година cе базират на един от трите модела на IBM ипотпал, включващи PC/ХТ, AT u PS/2 Model 30. Интересното е, че тези три дефиниции за захранвания имат еднакви захранващи конектори и изводи; разликата се състои главно във формата, максималната изходна мощност, броят нa захранващите конектори за периферни устройства и разположение-то нa превключвателя. През 1995 година Intel излизат с нова дефиниция на захранващ блок, като представят форм-фактора АТХ. АТХ става популярен през 1996 година и започва да измества предните стандарти, базирани на IBM. ATX и доразвитите на негова основа стандарти имат различни захран-ващи конектори с допълнителни напрежения и сигнали, позволявайки изграждането на системи с по-голяма консумирана мощност и допълнителни възможности, които не биха били възможни при AT захранванията.
Седем са физическите форм – фактори, които могат да бъдат наречени индустриални стандарти. Пет от тях се базират на IBM дизайни, a два се базират на дизайни на ипотпал Intel. От всички тях само последните два на Intel ce използват в съвременните системи, останалите до голяма степен са отживелица. Въпреки ,че имената на форм-факторите на захранващите блокове сьвпадат с тези на форм-факторите на дънните платки, те са свъ-рзани по-скоро с шасито на системната кутия, отколкото с дънната платка. Това е така, защото всички форм-фактори използват един от двата типа конектори: AT или ATX.
Например всички захранващи блокове с PC/XT, AT u LPX форм-фактори използват една и съща двойка шест-изводни конектори за свързване с дънната платка, поради което могат да захранват всяка платка, разполагаща със същия тип захранващи конектори.
Няма все още коментари в тази публикация в Ипотпал БГ.